* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

- Мари, Стояне, Стояне,
като ти пристана Димана,
що си я дома не водиш,
та я поведе, заведе
в субашеви ливади.
Рано е ранил субаша,
ливади да си обиде,
кончето да си напасе.
Там найде мома Димана,
с първо либе Стояна,
де си я сладко заспала,
бял си пещемал постлала,
а с черен се завила,
ситна ги роса избила,
ситна е, ситна като дъжд,
бяла е, бяла като сняг,
черна като гороцвят,
Димана по бяло лице,
Стояну по кадър чомбас.

 

Смилец, Панагюрско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017