* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

- Аз като снощи, мамо, заминах
край Сливен града, мамо, голяма,
край Сливенските ливади.
Девойче сено сбираше,
дека го сбирало, заспало,
с бела се кърпа прикрива,
ситна го роса избила, -
колко било червено,
още по-бяло станало,
още по-бяло, червено...
Срам ме бе да го събудя,
грях ме бе да го оставя,
та го нежно прегърнах.

 

Саранци, Елинпелинско; седенкарска (Архив-ИМ-БАН <http://musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=1477> 07.02.2017).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017