* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Мъри, Стояно, либе ле,
като си ме любила
що не си ми казала
и аз тебе да любя?
Снощи седнах хляб да ям
хапка хапна присяда,
пак повторих - присяда.
Мъри, Стояно ле, либе ле,
че отидох та легнах
насън ми се присъни,
че ти лежиш до мене,
на ръка ми лежеше,
на ръчица - десница.
Мъри, Стояно, либе ле,
кога се от сън събудих
тебе няма до мене,
студен камък при мене.
Ти ли ми го донесе?
Стоянка Стояно думаше:
- Стояне, либе, Стояне,
мене ме майка не пуща
деня при тебе да дойда,
камо ли нощя да дойда
камък да ти донеса!

 

Руховци, Еленско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017