* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Отишла девойка долу в ливаге
за кони трева береше;
къде шчо косило, заспало,
под глава камен клало,
со трева се покрило.
Тамо помина лудо и младо
лудото я разбудуваше,
момата не се будеше.
Й го разпашал коланот,
й го отпетлал ушникот,
й го отпетлал герданот,
мома се тога разбуди.
Летна ми мома да бегат,
си я докачи къпина,
извика лудо и младо:
- Дръж я, къпино, момата,
дур да си дойда при нея,
еднъж да си я целива.

 

Райчица, Дебърско - Македония; сватбена - при сеене на житото; зап. В. Икономов (СбНУ 7/1892, с. 69, № 29; =Бурин-Панайотова, 1956, с. 84); контаминирана.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017