* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Рано ми е слънце огреяло,
рано ми е роса опаднало.
Либе ми е на руку заспало.
Не ми драго либе да си будим -
руса коса снагу притищала,
бел подгръдник гърло притищало,
вите гривни рукье притищале,
тънки вежди чело премръщиле.

 

Пролазница, Белоградчишко; жътварска - сутрин (Стоин-ТВ 1928, № 877).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017