* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Зарекох се, мамо, закълнах се
край Станкини да н' минавам,
край Станкини, край вратата.
Снощи минах край Станкини -
бяла Станка двори мела,
двори мела, смет хвърлила.
Че легнала в градинчица,
в градинчица, под дюлчица,
покрила се с ален чумбер,
нападнало бяло цвете.
Че постоях, че я гледах -
от чумбера по-червена,
от цветето дваж по-бяла.
Наведох се, целунах я,
целунах я, събудих я...

 

Петров дол, Провадийско; хороводна (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017