* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Никола Радо думаше
- Радо ле, либе Радо ле,
какво бе нашето либене
либене, незабравяне.
Не деня, Радке, не нощя
Снощи съм легнал, та заспал,
че ми се насън присъни:
ти си до мене легнала,
дясна си ръка метнала
на мойта снага юнашка.
Кога се от сън събудих,
тебе те няма до мене, -
до мене, Радо, бял камък,
бял самороден.
Рада Никола думаше:
- Никола либе, Никола,
мене ме, мама не пуща
денем при тебе да дойда,
дилкем и нощта да дойда,
бял камък да ти донеса!

 

Първомайци, Горнооряховско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017