* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

- Тодорче ле, либе ле,
ти мен га си любило,
що не си ми казало? -
и аз тебе да любя,
двамата да се любиме,
двамата да се вземеме.
Снощи легнах, сън заспах,
на сън ми се ти яви, -
беше при мен легнала
и ръчица метнала,
на мойна тьонка снажица.
Като се от сън събудих
пусто, празно без тебе -
студен камен при мене,
ти ли го беше донесла
и при мен оставила?
- Иванчо ле, либе ле,
мен ме майка не пуска
денем по вън да ходя,
камо ли нощем да дойдам,
камен да ти донеса,
при тебе да го оставя!

 

Момчиловци, Смолянско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017