* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Откак си вземах кончето,
не бях, го мамо, извеждал
да пасе трева зелена,
да пие вода студена.
Снощи си конче изведох
в бащини росни ливади,
да пасе трева зелена,
да пие вода студена.
Там си, мамо, заварих
моето либе Иринка.
Както е сено сбирала,
легнала, та е заспала.
Чудих се, мамо, маях се
как да я от сън събудя.
От бога ме догрешало,
от хора ме досрамяло
да взема да я целуна;
че легнах, мамо, до нея…
Кога се от сън събудих, -
студена плоча до мене
и на плочата пишеше:
"Който не знае да люби,
с мома да се не закача"

 

Медвен, Котленско (Архив КБЛ-ВТУ); плоча - другаде бял камък.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017