* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Нарамил Стоян, мале ле,
беглицка коса на рамо,
отиде сено да коси.
Не найди сено да коси,
ми найде мома Боянка,
че е легнала, заспала
под лично дърво маслина;
ясно я слънце огряло,
дребна я роса избило.
Мило му бе да я буди,
драго му бе да я следи.
И той се сепна в пазуха,
извади кърпа златена,
та хи лицето забули,
че легна и той при нея.
Че га се сепна, разбуди,
че няма нея при него,
ми студен камък край него.

 

Малки Самоков, Визенско - Турция; зап. в Кости, Василиковско, дн. Царевско; жътварска (Стоин-ИЗТр. 1939, № 1357 - "Събудил се от сън - студен камък до него"; =БНТ 6/1962, с. 341; =Арнаудов-ВН 1/1976, с. 554; =БНПП 5/1983, с. 120).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017