* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Отиде момко в ливади,
на конче сено да коси.
Намери либе заспало,
във буйна росна ливада.
Мермер му камък възглаве,
зелено сено постеля.
Ситна го роса побила,
по това лице румено.
Срам беше да го целуне,
грах беше да го прегърне,
та легна кротко до него.
Кога се семна, събуди,
либе стало, бегало
и на камъка писало:
"Либе ле, либе, глупаво,
глупаво, либе, шираво,
твърде си, либе, хубаво,
ала си, либе, глупаво.
Като не знаеш да либиш,
защо се барем захващаш!"

 

Лозен, Горнооряховско; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017