* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Бекяр по път ходеше
и се на Бога молеше:
- Я дай ми, Боже, съдай ми
либе по път да стигна,
ако не стигна - да срещна!
И Господ си го послуша -
Янка под купен заспала...
Зелена морава постилка,
мермер камик озглаве,
темен облак завивка;
зелен кърчаг при глава,
с бело се чевре прикрила...
И я при нея присърнах;
грях бе ме да я събудя,
срам бе ме да я целуна...

 

Лом (СбНУ 16-17/1900, с. 86, № 8); кърчаг - съд за вода, срвн. другаде бърдак, бърдаче; присърнах - пристъпих.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017