* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Заспало е лудо-младо;
на сън му е мома дошла,
на ръка му полегнала -
ръката му утръпнала.
Разбуди се лудо-младо -
няма мома, няма врага.
Извади си църни ножи
да си боде клето сърце,
я майкя му проговаря:
- Аво сину, мили сину,
не си боди клето сърце!
Тебе мома у градина,
дека шие свилен ръкав, -
сос игла си промациня,
тебе сърце измациня,
с пръстенчиня потропнуе,
тебе сърце изскокнуе.

 

Леска, обл. Каменица, Кюстендилско; лазарска - на ерген с буен характер (СбНУ 40/1935, с. 213, № 40).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017