* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Заспала е малка мома
в градинчица под дюлчица.
Отдол иде добър юнак,
добър юнак с добро конче.
Гледа, гледа, разгледа се,
де съгледа малка мома,
като спеше в градинчица,
в градинчица под дюлчица.
Хвърли дюля, прехвърли я,
хвърли друга, удари я,
удари я, събуди я.
Малка мома отговаря:
- Ой те тебе, чуждин юнак,
не захвърляй жълти дюли,
не събуждай малка мома,
че е съньо летен сладък
като бел мед на Илинден,
шаро агне на Гергьовден,
кюрпе пиле на Петровден.

 

Каваклия, Лозенградско - Турция; зап. в Лъджакьой, Бургаско; хороводна - на панаир (Стоин-ИЗТр. 1939, № 1294 - "Летния сън"; =Осинин-Дърво 1955 с. 51; =БНТ 6/1962, с. 338; =Арнаудов-ВН 1/1976, с. 463).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017