* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

- Тодорке ле, либе ле,
като ме си либила,
що ми не си казала -
и аз тебе да либя,
и аз тебе, ти мене.
Снощи легнах, та заспах,
насън ми се присъни,
че си при мен легнала,
ръчица си метнала
връз юнашка снажица.
Га се стреснах, събудих -
пусто, празно без тебе,
студен камък при мене.
Тодорке ле, либе ле,
ти ли си го донела
и при мене турила.
Тодорка каи Ивану:
- Иване ле, либе ле,
мене ме мама не пуща
деня по вън да ходя,
камо ли нощя да дойда,
камък да ти донеса,
при тебе да го оставя!

 

Калофер, Карловско (Чолаков 1872, № 43).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017