* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
Заспала беше, бре, бяла Стана
ой Стано, Стано, мъри, дваж бяла Стано,
в долна градинка под жълта дуня.
Станино любе по път вървеше,
кон му троптеше по калдъръми,
кон му троптеше, йозби дрънчаха
и па се Стана от сън не събуди.
Та си позбута бързата коня
и си надрипна два нови плета,
та си отиде при бяла Стана,
та си привърза бързата коня,
йозби му метна червен трендафил,
че хи отключи гривни от ръки,
па се Стана от сън не събуди.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017