* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Отишло в росно ливаге
за конче трева да коси.
дето косило, заспало.
Росно му цвекье постилка, (2)
мермер му камик възглаве,
ясно му небе завивка.
Ясно го слънце погрело,
дребен го потец побило
по бело лице червено.

 

Градешница, Врачанско; на сенокос и на пластене (Стоин-ТВ 1928, № 1350); непълна.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017