* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Врано си конче че стегна,
в росни ливади че отида,
рано си сено да коса. (2)
Под едно дърво високо
легнало либе заспало.
Срам ме бе да го прегърна,
грех ме бе да го целуна.

 

Градешница, Врачанско; на сенокос и на пластене (Стоин-ТВ 1928, № 1348); същият текст без последните два стиха е повторен и под № 2172.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017