* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

- Стояно ле, любе ле,
като си ме любила,
що не си ми казала
и аз тебе да любя?
Снощи седнах хляб да ям,
хапнах хапка, приседна ми,
пак повторих, не мина,
глътнах вода да пия,
вода не ми минува...
Дрямка ми се додряма,
че си легнах, че заспах.
На сън ми се просъни,
че ти лежиш при мене.
Като се от сън събудих,
теб те няма при мене,
студен камък при мене -
ти ли ми го донесе?
Стояна му думаше:
- Стояне ле, либе ле,
мен ме мама не пуща
дене у вас да дойда,
не ноще ли да дойда,
камък да ти донеса?

 

Голяма вода, Шуменско; хороводна (СИБ 2/1973, № 1261 - "Като го любила, защо не му казала").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017