* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Моме, малка моме,
момината майка
легнала, заспала
и е сън сънила,
де е мома дошла,
вода ми наляла,
къща ми измела,
огън навалила,
и ручок сготвила,
и майка си буди:
- Стани, мале, стани,
стани да ручаме.
Сепнах, разбудих се -
нема нито мома,
нема нито нищо.
На постеля думам:
- Постельо, постельо,
огън те изгорел,
камо ми момата?

 

Долно Спанчево, Петричко; инф. преселн. от Елешница, Демирхисарско; сватбена - когато вземат невестата (НПЮзБ 1/1967, № 793 - "Сън на момината майка"); трансформирана.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017