* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Заспала Тодора,
Тодоро, Тодоро,
у росно ливадье.
Па помину овчар.
- Вдигай се, Тодоро,
роса те избила
по белото лице,
по църните очи,
по тънката снага,
по тънките вежди,
по русата коса.

 

Долни Лом, Белоградчишко; през Тодоровата неделя (Стоин-ТВ 1928, № 207).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017