* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Иван на Рада думаше:
- Радо мо, либе, Радо мо,
ти като си ме любила,
защо не си ми казала
и ази тебе да любя.
Мър, снощи седнах хляб да ям,
мър, хапка хапнах - приседна,
повторих Радо, приседна...
А че си станах, Радо льо,
че отидох, Радо, си легнах,
на сън ми се й присънило,
а че ти лежиш до мене,
до дясната ми ръчица.
Кога се от сън събудих -
тебе нямаше при мене,
студен е камък до мене.
Че станах, Радо, че станах
на рамни ниви отидох
на рамни оран да ора.
Кога на нива отидох,
нашта съм нива задминал,
на вашта, Радо, отишъл...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017