* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
Мама Пенка сърди, гади,
сърди, гади, очи вади:
- Леле, Пенко, ти червено,
червен, ален, морав божур!
Разсърди се бела Пенка,
че отиде в градинчица
да си пои дребно цвете,
дребно цвете, ран босилек.
Де поила, там заспала -
турна глава под трендафил,
метна ръце в карамфила,
простря ръце в ран босилек,
избило я лятна роса,
лятна роса геранева
като летно ледениче...
Де се й взело лудо-младо,
та прескокна в градинчица,
седнало е при бела Пенка,
та се чуди и се мае, -
дали Пенка да събуди
или Пенка да целуне,
или в пазва да й бръкне,
да извади две ябълки,
две ябълки моровенки,
ни със ръка похващани,
ни на пазар изваждани...
Де се й взело дребен дъждец,
че събуди бела Пенка
и разпъди лудо-младо...
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017