* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Отиде момко в ливада
на конче сено да коси.
Завари либе заспало,
турило камък възглаве,
зелена трева постеля,
зелена шума завивка.
Срам го беше да го прегърне,
грях го беше да го целуне.
Полегна кротко до него
и си сладко заспа.
Кога се от сън събуди -
либе станало, бегало
и си на камък писало:
"Либе ле, либе хубаво,
като си толкоз хубаво,
защо си толкоз глупаво,
като не знаеш да любиш,
защо се барем задяваш?"

 

Аспарухово, Ломско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017