* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Легнало моме
брегом на камено,
майце на рамено.
Момку дева буди,
у лице я люби,
у уста целива:
- Я стани, девойко,
зора зазорила,
слънце огреяло,
росата опадна,
лице ти повена!
Я стани, девойко!

 

Аканджиево, Пазарджишко; зап. в Самоков (Шапкарев 3/1972, № 1018; =БНПП 5/1983, с. 55).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017