* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Стоянке ле, либе ле,
като си ме либила,
що не си ми казала,
и аз тебе да либя!
Ами легнах да поспа -
теб сънувам до мене;
а като се събудя, -
студен камик до мене.

 

Аканджиево, Пазарджишко (Ангелов-Вакарелски 1946, № 132 - "Либила го, не му казала").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017