* * *

Болна мома - пила снощна вода и изпила змия

Разболяла се Мила,
че лежала девет меха,
майка й я питала: "Защо лежиш?"
А Мила майка си думаше:
- Миличка моя майно льо,
да станеш, мале, духовник,
да си грехое прикажа!
Знаеш ли, мале, помниш ли,
като ходиме на нива да жънеме
на светого Ивана;
не беше, мале, със добро,
най беше със сила!
Жънали до пладне,
седнали малко хляб да ядат
и легнали да си поспят.
Аз легнах в кршивода,
в кршивода студена;
в уста ми влезе едно зъмье.
Как зъмята огладнее,
твърде ме сърце боли, препасва,
зато не можа да стана!
Милината майка говореше:
- Ще стори да направи много билки,
да те майка оздрави!
Че варила много билки, -
за девет години девет билки;
даде на Мила билки да пие.
Как си Мила билки пила,
че си зъмчета избълвала.
Че се родили (за) девет мехца,
(за) девет мехца девет зъмчета,
че ги Мила избълвала...

 

Варна (Безсонов 2/1855, № 62); кршвода - вер. край вода, срвн. кърши - срещу, до. За последните 4 стиха Безсонов отбелязва: "Эти плеонастические четыре стиха заключают один смысл: изблевала змеенышей и в девет месяцев родилось их девят".

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019