* * *

Болна мома - пила снощна вода и изпила змия

Пила Тона снощна вода,
Тоне ле. Тодоро,
та изпила люта змия,
люта змия пепелешка,
пепелешка и усойка.
На гърло хи летувала,
на сърце хи зимувала.
Провикна се Тонин тейно:
- Кой преплуе бял Дунава,
да набере зеленика,
зеленика, зелен брешнел,
да го чука на бял камън,
да го бърка с прясно мляко,
да запои бяла Тона,
бяла Тона без белило
и червена без червило?
Никой се, холан, не наел,
наело ми се й, наело
едно ми вакло овчарче,
та набера зеленика,
зеленика, зелен брешнел,
та го чука на бял камън
и го бърка с прясно мляко.
Той запои бяла Тона,
бяла Тона без белило
и червена без червило.

 

Райкова могила, Свиленградско; хороводна - на зимно вечерно хоро "мара" (СбНУ 62/2009, № 1201 - "Овчарче лекува болна Тона").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019