* * *

Болна мома - пила снощна вода и изпила змия

Пила Неда снощна вода,
снощна вода кладенчова,
че изпила люта змия,
люта змия пепелянка,
Лежи Неда, та умира.
Недината стара майка,
тя на Неда тихо дума:
- Мъри, Недо, клета дъще,
ти умираш, ти отиваш,
ти на мене кво оставяш?
- Остаям ти, мила мале,
моя сребърния гердан,
да го окачиш на портите,
кога повей тихан ветрец,
да раздрънка моя гердан,
ти ще речеш: "Неда иде,
Неда иде, вода носи,
котлите й придрънкаха,
полите й профучаха!"

 

Дюлино, Варненско; жътварска (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019