* * *

Болна мома - пила снощна вода и изпила змия

Пила й Неда снощна вода,
снощна вода кладенчова,
че изпила люта змия,
люта змия пепелянка.
Легна Неда да умира,
Недината стара майка,
тя на Неда тихо дума:
- Мъри Недо, клета дъще,
ти умираш, ти отиваш,
ти на мене к'о оставяш?
- Оставям ти, мила мале,
моя сребърния гердан
да го окачиш на портите,
кога повей тихен ветрец,
да раздрънка моя гердан,
ти ще речеш: "Неда иде,
Неда иде, вода носи,
котлите й придрънкаха,
полите хи профучаха."

 

Дюлино, Варненско; жътварска - на връщане от нива (из път) (СбНУ 63/2007, № 584; =Архив ИМ-БАН <http://www.musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=641> 16.09.2019).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019