* * *

Болна мома - пила снощна вода и изпила змия

Леле, Недо, леле, бела Недо!
Пила Неда, леле, снощна вода,
та изпила люта змия.
Взела Неда да църнее,
да църнее, да бледнее.
Майка й вели, проговаря:
- Недо, ой ле, мила щерко,
кажи, Недо, от що болна лежиш?
Ако лежиш, щерко, от юнака,
лежи, лежи, да не станеш!
А Неда й вели, отговаря:
- Ой ле, мале, ой ле, стара мале,
кога умре бела Неда,
да рукате екимджии,
да разпорят бела Неда,
та да видят от що болка лежи.
Па умрела бела Неда,
извадили люта змия.

 

Белица, Разложко (Архив КБЛ-ВТУ); рукате - викате; екимджии - лекари.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019