* * *
Рано е Радка ранила,
на тихи Дунав за вода
да не я виде Слънцето.
Насреща идат три змея,
три змея като три облака,
те си на Радка думаха:
- Радке ле моме хубава,
снощи покрай вас минахме,
теб те на порти нямаше,
майка ти по двори ходеше,
в ръка си змия държеше,
с игла й очи вадеше,
и си на змия думаше:
"Както се вие таз змия,
тъй да се вият момчите
за нашата Радка хубава!"
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016