* * *
Рано е Радка ранила
на бели Дунав за вода, -
слънцето да я не види,
слънцето, още месецът.
Отдолу идат три змея,
три змея, кат три облака,
те си на Радка думаха:
- Радке ле, моме хубва,
хубава, още гиздава,
снощи край вази минахме,
майка ти на стол седеше,
змия в ръце си държеше,
с игла я в уста бодеше
и си на змия думаше:
"Змийо ле, змийо усойке,
както се, змийо, ти виеш,
тъй да се вият ергени,
край нашта Радка хубава!"
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016