* * *
Кахъри, пусти ядове,
дигайте, мъгли, прахове,
та затулете слънцето,
слънцето, още месеца!
Радка за вода отива, -
дано я слънце не види...
Слънцето Радка срещнало,
че си на Радка думаше:
- Радке ле, мома хубава,
Бог да убие майка ти,
майка ти омразницата,
майка ти омайницата -
омая земя и вода,
зъмите живи ловеше,
в ново ги гърне туряше,
със бял ги бодил бодеше,
бодеше и наричаше:
- Както аз бода тез зъмье,
тъй да се бодат ергени
за Радка мома хубава!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016