* * *
Рано е Радка ранила
с бели менци за вода
месецът да не я залезе,
слънцето да не я огрее.
Когато Радка отиваше,
никой я в пътя не срещна;
кога се Радка връщаше,
отдолу идат два змея.
Първият мина, замина,
вторият Радка застигна
и й менците напива,
и си на Радка думаше:
- Я постой, Радке, почакай
нещо да те попитам!
Радка на змею думаше:
- Не мога, змею, да чакам, -
мама е болна, ще умре,
студена вода поиска!
Змея на Радка думаше:
- Лъжи, Радке, кого щеш,
сал мене не мож излъга, -
снощи съм минал покрай вас,
майка ти на двор седеше,
в ръце змия държеше,
в гърне билки вареше
и на змията думаше:
"Както се въртиш, превиваш,
тъй да се въртят момците
край мойта Радка хубава!"
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016