* * *
Рано е Радка ранила
на бели Дунав за вода,
менците да си налее.
Коги е Радка стигнала -
пред нея стоят два змея,
два змея и две змеици
и си Радка думаха:
- Радке ле, моме хубава,
да кажеш, Радке, майци си,
рано вечера да готви, -
децате да и вечерят,
и да ги, Радке, разпръсне
по чужди хора, комшии.
Ние ще, Радке, да дойдем
змееве, много змеици,
всички ще къщи да светнат,
вашта ще, Радке, да грейне,
тебе ще, Радке, да вдигнем,
да те оженим, оженим,
за едно змейче кьораво.
Вчера край вази минахме,
майка ти на двор седеше,
с бодил му очи бодеше
и си на змийче думаше:
"Как се превива туй змийче,
тъй да се вият ергени
за нашта Радка хубава!"
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016