* * *
Рано е Радка ранила
с бели менци на рамо
и пъстри стомни на рамене
на студен, бистър кладенец.
Отдолу идат два змея,
два змея, кат два облака.
Змейове Радка думаха:
- Радке ле, моме хубава
снощи край вази минахме
край вази двори широки
край вази порти широки.
Майка ти на двор стоеше
в ръка змия държеше,
в ново я гърне вареше
с бял я бодил бодеше
и си на змия думаше:
"Както се вие таз змия
тъй да се вият момците
край нашата Радка хубава,
край нашата Радка гиздава!"
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016