* * *
Мара на вода отиде
на тихи бели Дунава, -
да я слънцето не огрей,
слънцето, та па месеца.
Марина майка из двор ходи,
люта змия държеше,
с остра игла очи й кълвеше
и на змията думаше:
"Вий се, змийо, извивай,
тъй ще се вият ергени
на нашта мома Марийка!"
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016