* * *
Рано е Радка ранила
със бели менци за вода
на тихи, бели Дунава, -
слънцето да не я сваря,
слънцето, още месеца.
Таман е Радка тръгнала
среща й идат два змея.
Змейове Радки думаха:
- Пита ли, Радке, майка си,
майка си, Радке, татко си,
рано на Дунав да идеш?
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016