* * *
Рано е Радка ранила
за вода бистра, студена, -
слънцето да я не види,
слънцето, още месецът.
Като си вода налива,
Радка надолу поглежда.
Насреща й идат два змея,
два змея, като два облака,
те си на Радка думаха:
- Радке ле, моме хубава,
снощи край вази минахме,
майка ти на стол стоеше,
змия в ръка държеше,
с игла я в глава бодеше,
и на змията думаше:
"Както се вие тази змия,
така да се вият ергените
край наша Радка хубава!"
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016