* * *
Рано ми Радка ранила,
на тихи бели Дунава,
за вода бистра, дунавска.
От долу идат два змея,
като два тъмни облака
и си на Радка думаха:
- Радке ле, моме хубава,
нещо ще те питаме,
но право, Радке, ще кажеш,
без да ни, Радке, излъжеш.
Снощи покрай вас минали,
майка ти всред двор стоеше,
две копи сено гореше,
в ръце си змейче държеше.
Тя го на огън печеше
и тихом думи думаше:
"Както се вие туй змейче,
тъй да се вият ергени
за нашата Радка хубава!"
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016