* * *
Рано е Радка ранила
със бели менци за вода, -
слънцето да я не види,
месецът да я не огрей.
Среща идат три змея,
три змея, като три облака.
Те си на Радка думаха:
- Радке ле, моме хубава,
снощи край вази минахме,
майка ти на двор седеше,
жива си змия държеше,
с игла й очи бодеше
и на змията думаше:
"Както се вие таз змия,
тъй да се вият момците
край нашта Радка хубава!"
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016