* * *
Рада за вода ходеше
от вирче, от чучурището,
наляла и се върнала.
На път е Рада срещнала
два змея, два усойника.
Големият подминал,
пък малкият останал.
Той на Рада думаше:
- Радо, моме хубава,
я дай ми китка сминена,
сминена, ран босилкова,
дето я носиш под бял чимбер,
под бял чимбер, на бузата
и аз така китка да нося.
- Махни се, змейо, от пътя,
от пътя от пътеката,
че майка ми лежи, умира,
баща ми вчера загина,
вчера по пладнина.
- Лъжи, Радо, кого щеш,
мен не можеш излъга.
Аз вчера минах покрай вас,
татко ти дърва сечеше,
майка ти огън кладеше,
омайни билки да варят,
омайни билки разделни, -
да разделят тебе от мене.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016