* * *
Тръгнала Янка, Янке мо,
сред пладне буйни пекове,
за студна вода отива.
Отде я видя млад змейно,
хем тича змейно, хем вика:
- Чакай и мене, Янке ле,
и аз със тебе да дойда,
студена вода да взема!
Янка на змейно думаше:
- Недей ме, змейно, забавяй,
че имам бърза работа -
майка ми лежи, умира.
Змейно на Янка думаше:
- Ти лъжи, Янке, кого щеш,
млад змейно не мож излъга.
Сега покрай вас заминах -
майка ти по двор ходеше,
омразни билки сбираше
тебе от мен да раздели,
но аз съм, Янке, жив огън,
живичка ще те изгоря!
Янка на змейно думаше:
- Чунким си, змейно, жив огън?
Отдолу идат пет коля -
двете със снопи жънати,
трите със сено косено.
Мож ли ги, змейно, изгори?
Змейно на Янка думаше:
- Снопи, Янке, изгорявам,
ала сеното не мога,
че то й със коса косено
и е със вила сбирано.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016