* * *
Тръгнала Янка, Янке ле,
сред пладне - буйни пекове.
Дано я змейно не види,
не види и не познае,
пък той я змейно пак видя,
видя и я пак позна:
- Чакай мене, Янке ле,
и аз с тебе да дойда,
студена вода да пия.
Янка на змейно думаше:
- Недей доходя, млад змейно льо,
че мама болна умира,
тейко ми жаден за вода.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016