* * *
Радка за вода отива
с бели медни бакъри,
с позлатена кобилца,
през едно тясно сокаче.
В сокачето каваче,
на кавачето два змейна.
По-голям змейно замина,
на Радка нищо не рече,
по-малък змейно остана,
той си на Радка думаше:
- Чакай ме, Радке, чакай ме,
двама за вода да идем!
- Не мога, змейне, да чакам,
майка ми й болна легнала,
буля ми й дете добила,
детенце, змейне, момченце,
баща ми турци прибрали,
брат ни във черна темница.
Змейно на Радка думаше:
- Лъжи, Радке ле, кого щеш,
млад змейно не мож излъга!
Вчера съм минал покрай вас,
баща ти в двори седеше
под сянка, под орехчова,
ново колело дялаше,
майка ти диван седеше,
бяла къделя предеше,
буля ти пелни простира.
Който ни, Радо, раздели,
от душа да се раздели!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016