* * *
Рано ми Рада ранила,
за вода Радка да иде
на тихи, бели Дунава, -
слънцето да я не види.
Отдолу идат три змея,
три змея като три облака
и те на Радка думат:
- Радке ле, бяло момиче,
снощи покрай вас минахме,
майкати на двор седеше,
сиво си змейче държеше
и си на змейче думаше:
"Както се вие туй змейче,
тъй да се вият ергени
за моя Радка хубава!"
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016