* * *
Ранила Радка за вода,
среща й иде слънцето,
подир слънцето и месеца.
Слънцето мина, замина,
месеца Радка възпира,
възпира да и хортува:
- Радке ле, мома хубава,
ти не си от бога хубава,
ами от бяло белило
и от турско червило.
Майка ти магьосница,
баба ти омайницата,
омая гора зелена,
улови змия във ръка.
Всред двора огън накладе,
на огън бакър закачи,
змия у бакър пуснала
и люто-върло кълнеше:
"Както се върти таз змия,
тъй да се въртят момците
край нашта Радка хубава!"
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016