* * *
Рано ми Радка ранила,
на тихи бели Дунава,
дорде я слънце не види.
Отдолу идат три облака,
три облака, три змея.
Първи змей на Радка думаше:
- Радке ле, моме хубава,
рано си, Радке, ранила,
на тихи бели Дунава,
с бели менци за вода.
Кажи, Радке, кажи,
кого от трима ни ще харесаш, -
при тебе, Радке, да слезе,
котлите да ти налее,
верни приказки да ти каже,
от Дунава да те отърве.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016