* * *
Рано е Радка ранила
на тихи бели Дунава
за бистра вода студена,
сутрину рано, пред изгрев.
Срещнали са я два змея,
два змея кат' два облака.
Те си на Радка думаха:
- Радке ле бяла девойко,
хайде с нази да доидеш.
Радка змейове думаше:
- Змейове, братя да ми сте,
немой ме с вази водите,
че съм на майка едничка
и съм на татко петювна.
Змейове Радка не слушат,
ами си я с тях вземаха.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016